Над 20% от младите българи нито учат, нито работят
Около 21% от младите българи на възраст 20-34 години нито учат, нито работят. Това показват данни на Евростат за трудовата интензивност на тази възрастова категория в Европейски Съюз през 2018 година, представени от Българска телеграфна агенция.
Средният индикатор на младежите /20-34 г./ в Европейски Съюз, които нито учат, нито работят, е 16,5% или почти 15 милиона поданици на Евросъюза, които де факто са били в дейна трудова възраст през 2018 година
Според данни на Национален статистически институт младите българи на възраст 20-34 година са към 1, 2 милиона, което значи, че почти 250 хиляди наши сънародници /или съвсем всеки пети млад българин/ са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през предходната година.
Според неотдавнашно изследване по тематиката - повече от половината от демотивираните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на 100, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите млади българи са живеели най-много по селата, постоянно са били в регионалните градове и минимум - в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била регистрирана сред младите българи с ниско образование - 60 на 100 от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със приблизително обучение и едвам 10% - с висше обучение.
Освен това болшинството от тези неработещи млади българи или към 70% са нямали персонален месечен приход. Около 13% са имали някакви приходи най-много като са вземали пари от сивата стопанска система, а други - посредством ренти или приходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е доста по-висок от броя на мъжете, като съотношението е съвсем 2:1, т.е. на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 година
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5% от младежите в Европейски Съюз на възраст 20-34 година не са били нито на работа, нито в областта на образованието и образованието в Евросъюза през м. година, което подхожда на почти 15 милиона младежи, демонстрират данните на Евростат.
Най-висок е бил делът на младежите които нито учат, нито работят в Италия - близо 30% или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младежите в Гърция - 27% от тях не са се занимавали с нищо.
На трета позиция е България - 21% демотивирани младежи. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия - по 20 на 100. На пета - младежите в Хърватия - 19 на 100.
На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
Ситуацията с демотивираните младежи в прилежащите ни страни даже е по-лоша в сравнение с в България - в Северна Македония 36% са били младежите, които нито учат, нито работят, продължава европейската статистика.
В Турция - 33 % и в Сърбия - 24 %.
Като цяло най-демотивирани към трудова активност и учене са били младежите в ЕС с ниско образование - 32% или съвсем всеки трети неработещ и неучещ млад европеец. Около 15 на 100 от демотивираните за труд и учене европейци са били със приблизително обучение и едвам 9 на 100 - с висше обучение, демонстрират данните на Евростат.
Средният индикатор на младежите /20-34 г./ в Европейски Съюз, които нито учат, нито работят, е 16,5% или почти 15 милиона поданици на Евросъюза, които де факто са били в дейна трудова възраст през 2018 година
Според данни на Национален статистически институт младите българи на възраст 20-34 година са към 1, 2 милиона, което значи, че почти 250 хиляди наши сънародници /или съвсем всеки пети млад българин/ са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през предходната година.
Според неотдавнашно изследване по тематиката - повече от половината от демотивираните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на 100, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите млади българи са живеели най-много по селата, постоянно са били в регионалните градове и минимум - в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била регистрирана сред младите българи с ниско образование - 60 на 100 от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със приблизително обучение и едвам 10% - с висше обучение.
Освен това болшинството от тези неработещи млади българи или към 70% са нямали персонален месечен приход. Около 13% са имали някакви приходи най-много като са вземали пари от сивата стопанска система, а други - посредством ренти или приходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е доста по-висок от броя на мъжете, като съотношението е съвсем 2:1, т.е. на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 година
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5% от младежите в Европейски Съюз на възраст 20-34 година не са били нито на работа, нито в областта на образованието и образованието в Евросъюза през м. година, което подхожда на почти 15 милиона младежи, демонстрират данните на Евростат.
Най-висок е бил делът на младежите които нито учат, нито работят в Италия - близо 30% или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младежите в Гърция - 27% от тях не са се занимавали с нищо.
На трета позиция е България - 21% демотивирани младежи. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия - по 20 на 100. На пета - младежите в Хърватия - 19 на 100.
На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
Ситуацията с демотивираните младежи в прилежащите ни страни даже е по-лоша в сравнение с в България - в Северна Македония 36% са били младежите, които нито учат, нито работят, продължава европейската статистика.
В Турция - 33 % и в Сърбия - 24 %.
Като цяло най-демотивирани към трудова активност и учене са били младежите в ЕС с ниско образование - 32% или съвсем всеки трети неработещ и неучещ млад европеец. Около 15 на 100 от демотивираните за труд и учене европейци са били със приблизително обучение и едвам 9 на 100 - с висше обучение, демонстрират данните на Евростат.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ